Каква сте – монахиня... или уличница?

Странно нещо: ако сте запалена по секса и сте склонни да говорите много за него, лесно ви слагат етикет „уличница“. Обаче ако сте малко резервирана, може би дори срамежлива (или просто смятате, че сексуалният ви живот си е ваша работа), може да ви поставят етикет „монахиня“. И двата етикета са изключително опасни, тъй като са предназначени да поставят ограничения на женската сексуалност, в рамките на предпочитанията за обръщане към себе си на патриархалното общество

 

Добре, това е разбираемо. В продължение на векове жената се е считала за собственост, съществувала е единствено като продължение на баща си или на съпруга си и най-добре е изпълнявала ролята си, ако е раждала няколко мъжки наследници, докато „тихо се е примирявала със съдбата си“.  В този контекст женската сексуалност е изключително опасна: жена, която наистина се наслаждава на секса, може да пожелае повече от един партньор през живота си. Освен това дори могат да се породят очаквания относно брака и – о, ужас! – може дори да очаква мъжът да задоволи физическите й нужди. Тези проблеми могат да се избегнат лесно, ако тя няма никаква представа за собственото си тяло и никога не говори за желанията си, тъй като дори не ги осъзнава.

Изглежда все още следваме този модел, въпреки че за щастие никой не се счита за собственост на други хора – поне в развитите страни. Въпреки това в 21-и век има странен двоен стандарт с някои странни противоречия: очаква се да бъдем неустоимо привлекателни и готови да правим секс, трябва да сме запознати с „двадесет готини съвета как да поглезим топките му“, докато същевременно трябва да продължаваме да раждаме и „да се примиряваме тихо със съдбата ви“. Можем да изброим милиони примери за това, но всеки знае златното правило при срещи: без секс до третата среща. Така е според женските списания, а по-големите сестри казват същото на по-малките си сестри. Ако разтворите краката си по-рано от това, ви слагат етикет, че сте евтина, лесно достъпна, че ставате само за една нощ, както говорят мъжете на работа. Но ако изчакате прекалено дълго, рискувате да ви поставят етикет „монахиня“ и изцяло да изгубите интереса на партньора си.  

Няма причина да отричам, че съм била и от двете страни. Случи се така, че просто срещнах едно момче няколко пъти, след което прекарахме месеци, като само си говорехме и се опознавахме. Но също така знам какво е да станете едно, преди наистина да разберете намеренията си (случи се само веднъж, но защо ли трябва да изяснявам решенията си?). Може би сега се чудите: кои взаимоотношения бяха по-емоционални и кои прераснаха в дългосрочна връзка? Това няма общо със златното правило при срещи, правилото за третата среща. Това, което е от значение, са споделените ценности и цели, за да продължите напред. Какъв е опитът ви в това отношение?

Една от добрите ми приятелки от детството, Ева, често бе определяна като монахиня. Ева е от супер религиозно семейство, въпреки че решението, което взе на дванадесет години да изчака със секса до брака, е лично нейно. По времето, когато бяхме между петнадесет и осемнадесет години и всеки се натискаше с готини момчета по партита, Ева може би се е разхождала с някое почтено, в повечето случаи дълбоко религиозно момче, след което учтиво го е отпращала пред дома си. От самото начало тя даваше да се разбере, че желае да изчака и момчета се съобразяваха с правилата й, тъй като самите те вярваха в „чистотата“.  

Ева имаше късмет, тъй като опозна бъдещия си съпруг през първата година от колежа и след това се ожениха на края на тази година. „Мислех, че споделените ценности и това, че сме се пазили до брачната нощ, са достатъчни да гарантират щастлив сексуален живот. Поне така ни казваха в църквата. Но след това...нещата тръгнаха в различна посока...“ – сподели приятелката ми на среща на нашия клас. Накратко, достатъчно е да се каже, че на практика Ева продължаваше да е девствена на втората година от брака си. Мъжът й страдаше от фимоза и преждевременна еякулация, докато тя просто „не можеше да се отпусне“ в леглото. Отне им две години да съберат кураж да поискат професионална помощ, тъй като и двамата бяха засрамени от ситуацията. Като че ли бяха „светци“ или дори по-лошо: болни, различни от всички „нормални двойки“.   

Накрая правиха секс на третата година, но дотогава връзката им се бе разпаднала: съпругът й бе толкова разстроен, че започна да пие, а проблемите му с гнева бяха толкова сериозни, че дори наби Ева няколко пъти. При първото си сериозно разстройство Ева реши да сложи край. За щастие семейството й я издържаше след развода, но минаха години, преди да може да приключи с този проблем и да започне нова връзка. „Научих много от първия си брак. Бях на двадесет и една и не знаех нищо за собственото си тяло и същото се отнасяше и за съпруга ми. И още по-лошо: нямах представа какво искам от една връзка и вярвах, че просто трябва да следвам правилата и очакванията на другите, за да бъда щастлива“ – заключи тя.    

„С новия ми приятел наистина говорим много за секс. Обсъждаме какво ни харесва и на двамата. Хората, които твърдяха, че съм светица на двадесет, дори не биха повярвали на ушите си. Но знаете ли кое е смешното? Често ми подсвиркват, ако нося къса пола, а онзи ден един случаен мъж ми каза, че не трябва да нося толкова секси дрехи, понеже изглеждам като евтина уличница. Трябваше да се засмея, беше толкова абсурдно“ – добавя тя с лека усмивка.

Е, със сигурност не е лесно да се живее по двойни стандарти. Някога наричали ли са ви монахиня... или всъщност уличница?