Не мълчете!
Нашият речник се определя от отношението ни към влагалището
Защо не разполагаме с приемлива дума за влагалище? Нашият специалист смята, че речникът ни се определя от отношението ни към половите ни органи.
Какво стои зад всичко това? Сложно е, но нека открием причината стъпка по стъпка!
Децата, особено малките момчета, откриват своите полови органи доста рано, на възраст около 2 и 3 години. Харесва им да играят с пениса си и често пъхат ръце в панталоните си, когато вече не се нуждаят от пелени. Считат пениса за естествена част от тялото си, като пръстите на ръцете или краката, което не е изненадващо, тъй като всичко, което трябва да направят, е да погледнат надолу, за да го видят. Докосването на пениса веднага им носи приятно усещане, което трудно забравят. Освен това средата им ги подтиква да го правят.
Влагалището на момичетата, от друга страна, е скрито. Колкото и упорито да се опитват да го погледнат, те не го виждат, а само го усещат. Трябва да докосват телата си, за да получат информация какво има там долу. Но ако ръцете им се мотаят между краката, околните реагират по напълно различен начин отколкото при момчетата.
„Уф. Не прави това! Махни си ръцете!“ Ако „уф“ не свърши работа, родителите често удрят дъщерите си по ръцете, когато ги видят какво правят. Всъщност всичко, което се случва там долу – пишкането, акането, докосването и по-късно дори менструацията – предизвиква „уф“, забранено и срамно е.
Почти естествено е момчетата тинейджъри да започнат да мастурбират сами. Целият процес започва в детската градина, когато това вече се асоциира с доставяне на удоволствие, но без еякулация.
След съзряването и появата на първия мокър сън нещата стават още по-добри. С еякулацията се появява удоволствието и дотогава 90-95 процента от момчетата са започнали да мастурбират редовно. Усещането не е много по-различно след първия сексуален контакт, без да споменаваме, че дори отговорността пада върху жените. Удоволствието се появява естествено, мъжете трябва да се тревожат единствено за ерекцията и размера на пениса си.
Съществуващото табу относно говоренето за влагалището в публичното пространство е причина момичета да се чувстват все по-объркани от телата си, което ги прави по-уязвими към свързани с хигиената проблеми, а оттам и към различни полови болести. Въпреки че в 21-и век сме станали по-отворени към тези теми, все още има много неща, които могат да се подобрят.
Жените никога не назовават влагалището си. И – както вече го обсъдихме – не разполагаме с приемлива дума за него. „Влагалище“ никога не се използва в ежедневен разговор. „Вулва“ се използва само от запознатите с Далечния изток. В кабинета на лекаря можем да използваме „клитор“, но като се има предвид всичко казано досега, не е странно, че на жените все още им е трудно да намерят подходящо название, когато говорят за интимните си части на обществено място.
Съвет от специалиста
Кога ще можем да говорим открито?
За да могат жените да говорят открито за влагалището си, е много важно да се отърсят от всички комплекси от детството. Трябва да приемат своя пол и тялото си.
Idelyn Expert